Филмът „Бетонни фараони” на сценариста и режисьора Йордан Тодоров представя една особена традиция на погребенията в християнската ромска общност кардараши. Кардарашите са православни християни, но както древните египтяни, вярват в живота след смъртта.
Те се стремят да направят максимално уютен гроба на покойника, да му предоставят всичко необходимо, за да не е лишен от нищо в отвъдния свят. В помещението нареждат дрехи, обувки, килими, маси, столове, телевизор, алкохол, храни, злато, пръстени, часовници.
„Вечното жилище” е с размери 4х4 m и дълбочина 4 m под земята. Основните използвани материали за строежа на постройката са мрамор и бетон. Ако някоя гробница има купол, това означава, че покойникът е от ромски произход.
Средната цена за създаването на подобен дом е около 12 – 13 000 лева.
Обикновено на надгробната плоча е нарисуван портретът на починалия. Неговият образ съдържа символ, отпращащ към професията му. Така например жена, изобразена с уиски и карти в ръка, се свързва със занаята й на гадателка.
В общността съществува вътрешно разделение. По–богатите и влиятелни личности приживе си построяват къщи на няколко етажа, които да обитават след смъртта си. За тях поставянето в обикновен гроб е като „изхвърляне в пръстта” на тялото на човека.
Разбира се, съществува известна показност при направата на гробницата, както и в организирането на помена. Нерядко привилегированите успяват дори да издействат място в централната алея на гробищата.
Към момента в България ромите кардараши наброяват 10 000 души. Познати са още като „сръбски” и „унгарски” цигани, заселили се в България в периода между Първата и Втората световна война.
Основните градове, в които е заснет филма са Червен бряг, Левски и Симитли. Процедурата по обработка на кадрите продължава приблизително две години, а проектът е финансиран от HBO.
Филмът беше излъчен в Зала 1 на Ректората на 19 април 2011 г. Събитието е организирано от Клуб по антропология към Факултета по славянски филологии.
Лъчезара Пръвчева